Ако сте влезли в този сайт, значи тук Ви е довела болката – може би за Вас, може би заради Ваш близък човек.За мен това означава, че е дошъл мигът на голямото изпитание за още едно живо създание. Няма никакво значение дали това е мъж , жена, или пък нищо неразбиращо дете. Един човек, едно човешко същество е застанало срещу диагнозата „Рак” и сега търси надежда, очаква помощ.
Бързам да Ви кажа – ще я намери. Искам да сте сигурни, че и аз ще помагам в трудното Ви време и точно затова създадох този сайт – да научите онова, което още не знаете, да се свържете и с други хора, от други страни, където също има човешки същества, които се борят с рака и също като нас търсят помощ и чакат да ги навести надеждата. Това е животът – в радостите сме напълно различни и държим да си ги преживяваме сами, в бедата си приличаме и се търсим един друг. И, което е много радостно, все по-често се оказваме победители над страшната диагноза.
В годините, в които се мъчех да спечеля първия рунд в битката с рака /по мое скромно мнение, ако веднъж се е появил в нечие тяло, той може да отстъпи, но заплашителната му сянка остава завинаги!/ успях да открия, че по цял свят много хора търсят – и намират! – неочаквани възможности за победа и оцеляване.
Предполагам, че и Вие искате да ги знаете. Затова заедно ще вървим стъпка по стъпка към познанието за злокачествените образувания в човешкото тяло, ще откриваме онова, което вече е открито и заради Вас, и заради мен. Ще се старая постоянно да допълвам сайта с последните новости от различни кътчета по света или от международни институции, които са водещи в борбата с рака. Ето, това е накратко смисъла и значението на кратката формулировка anticancer-bg.com, върху която преди малко кликнахте с компютърната „мишка“.
А сега е време да тръгваме напред.. Искам първата стъпка да бъде един специален урок, с който започва книгата ми „Ракът ме целуна /Десет урока за тези, които се борят“. Започвам с него, защото той е много важен и за Вас, и за Вашите близки хора.
Това е моят изстрадан и непреболял първи ден, в който научих, че имам рак на гърдата, и че точно при мен се е случила и една рядко срещана разновидност- това да е интензивно, т.е. бързо развиващо се злокачествено образувание, та по тази причина ще трябва да се надпреварвам не със седмиците или дните, а буквално и с часовете.
Вече бях видяла края на баща си от същата диагноза и в ума ми се загнезди мисълта за края – онзи край, който мога да си подготвя сама, без да дочаквам голямото страдание. Преживяват го мнозинството от хората, които току-що са чули трибуквената дума .Но това не е пътят към спасението, затова не си струва да го премислите. Надеждата и победата над рака са в друга посока.