І.В Израел-НЕПРЕДВИДЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЕДНО ЛЕКАРСТВО
Израелски учени откриха вещество, което убива раковите клетки, без да засяга здравите . Това би могло да помогне за откритието на много по-ефективно лечение на рака.
Откритието на изследователите от Университета в Тел Авив и Медицински Център “Шеба” в Тел Хашомер бе публикувано в международния медицински журнал за изследването на рака на гърдата.
- Открихме „Ахилесовата пета” на раковите клетки – каза оглавяващия екипа от изследователи проф. Кохен-Армон от Университета в Тел Авив.-В момента, в който можем да унищожаваме раковите клетки,без да засягаме здравите, ще е възможно да се създадат лекарства с по-малко странични ефекти за пациента. Можем дори да назначим лечение в по-агресивни дози, без опасност за здравите тъкани.
Веществото, което забавя множенето както на здравите, така и на раковите клетки, се съдържа в разработено преди 10 години лекарство на американска компания, което запазва и защитава нервните клетки при пациенти, претърпели инсулт.
Случаен опит на израелските учени показва,че това лекарство причинява бързата смърт на раковите клетки, като в същото време здравите клетки активират механизъм, който противодейства на процеса на множене и в рамките на няколко часа настъпва нормално развитие на клетките.
Проф. Кохен-Армон споделя, че ефективността на лекарството при лечение на рак била открита съвсем случайно.
- Аз дори не съм изследовател на рака- казва проф. Кохен-Армон.-Но преди две години публикувахме една статия за различните функции на клетките и тогава проявих интерес към раковите клетки.
Проф. Кохен-Армон казва, че учените, отговорни за откритието, а именно докторантът Ашер Кастиел и екипът на проф. Шай от израелския медицински център “Шеба”, все още не са изяснили докрай защо лекарството влияе на клетките по този начин.
- Нямаме пълно обяснение за тези качества на лекарството, но това, което наблюдаваме е, че раковите клетки умират от него, а в същото време здравите клетки се запазват – казва проф. Кохен-Армон.
Проф. Кохен-Армон добавя, че лекарството е тествано на различни видове рак, но засега са публикувани само резултатите от проучванията при рак на гърдата.
Експериментът е проведен с женски мишки, които били инжектирани с човешки ракови клетки и след това приемали веществото в малки дози в продължение на две седмици. Мишките, които не били третирани с веществото развили малигнантни тумори, докато при другите веществото или предотвратило или значително забавило развитието на раковите клетки. Експериментите не регистрирали промени в поведението на мишките, третирани с веществото.
Сега обаче откриватели са изправени пред един труден юридически проблем. Една от спънките в практическото прилагане върху пациенти прилагането на това очевидно изключително откритие, валидно за всички видове рак е , че лекарството е регистрирано и патентовано от американска фармацевтична компания. Фирмата „Рамот”, отговорна за обмена на технологии към Университета в Тел Авив, е осигурила патент, който позволява използването на веществото единствено срещу рак на гърдата. За лечение на другите видове рак няма съгласие на американската компания.
Бъдещето развитие на лекарството зависи от желанието на американския производител-да сътрудничи на израелските откриватели или да откаже да даде права. Остава още една теоретична възможност- да се създаде подобно лекарствено вещество от друга компания.
“Имаме огромното желание да направим лекарството достъпно, но в момента има някои чисто административни спънки. Надявам се откритието да не пропадне заради това.” – коментира проф. Кохен-Армон.
ІІ.В САЩ – НОВ ВИД ХИМИОТЕРАПИЯ
Изследователи от Университета Дюк /щат Северна Каролина,САЩ/ са разработили прост и твърде евтин метод за прикрепване на лекарствените препарати за химиотерапия към специални наноструктури. Методът, досега изпробван върху лабораторните мишки, показва, че чрез новата наноструктурна композиция, е възможно раковите образувания да бъдат унищожени даже с един-единствен сеанс химиотерапия. Нещо невъзможно на сегашния етап на химиотерапията.
След „доставката” до раковата клетка или туморното образувание, тези наноструктури се разграждат на безопасни биопродукти , като в същото време те многократно и съществено снижават токсичността на химиотерапията.
Наноструктурите по принцип все повече привличат изследователите в борбата с рака, защото предлагат възможност за ефективно и прицелно изпращане на лекарствените цитостатици непосредствено в злокачественото образувание.
Вторичната кръвоносна система, която се оформя около тумора, се характеризира с повишени порести съдове,а точно това помага на наноструктурите да се придвижат максимално точно до злокачественото образувание. Това на практика дава възможност да се доставят многократно по-силни дози при максимално точно прицелване, ката се постига също многократно по-голямо унищожение на раковите клетки в тялото.Обърнете внимание на още един показател – едновременно с това се постига и максимално снижаване на прословутите странични действия на цитостатиците.
Изследователите от Университета Дюк са постигнали четирикратно увеличение на дозите цитостатици, а това от своя страна е довело до практически пълна регресия на злокачественото образувание.
При сегашното провеждане на химиотерапията, подобни дози и ефект са немислими-няма онкопациент, който би издържал четирикратно увеличение на цитостатиците.А досегашните изследвания на екипа показват, че химиотерапията става много по-ефективна при много по-високи дози, но точно вкарани само в злокачествените клетки.
Методът на екипа е върху основата на принципите на генното инженерство, като се извършва полипептидна доставка чрез бактерията Escherichia coli. Тъкмо генетично изменената бактерия става основата на химерическия полипептид.
Какво се е получило на практика?
Лекарството, съединено с този вид полипептид, получава нови, несъществуващи преди това качества и свойства, като едно от най-важните е свойството на лекарството да се разтваря във вода. Повечето от онкологичните лекарства не могат да се разтварят във вода, което пък ограничава силно способността на такова лекарство да се възприеме докрай от клетките на организма.
Последните и най-продължителни изследвания на този екип са свързани с възможностите на препарата доксорубицин, широко прилаган по цял свят цитостатик/ в това число и в нашата страна!/ при рак на кръвта, млечната жлеза и яйчниците.
Изследователският екип е правил два вида лечение на опитните мишки,с различни видове рак в телата им- на едни от тях са правени инжекции с доксорубицин по обичайния ,сега прилаган метод, докато на другите опитни животни са прилагани инжекции доксорубицин с полипептидната комбинация.
При лабораторните животни, получили нормалната доза доксирубицин, наличието на злокачествените образувания и метастазните клетки е с 25 пъти повече, отколкото при групата, получила същото лекарство, но по новия нанометод.
С два и половина пъти е по-голяма средната преживяемост на втората група, получила наноинжекциите с доксирубицин, спрямо групата на традиционната химиотерапия.
Сега изследователската група се прехвърля на нов етап изследвания:
- започват изпитания на наноструктурната композиция върху различни видове рак;
- предвидени са изпитания и на други видове химиопрепарати -за вкарване на големи дози и на други видове цитостатици чрез създадената нанокомпозиция.
ІІІ.В Германия – БИОЧИП ОПРЕДЕЛЯ ТОЧНОТО АНТИРАКОВО ЛЕКАРСТВО
В момента няма средство, което да покаже кое лекарство ще е най-ефикасно за конкретния онкопациент.Данните на Световната здравна организация са неутешителни-само една трета от лекарствата, прилагани на отделния онкопациент, са ефективни за организма му.
Откриватели от отдела за медицинска електроника на Техническия университет в Мюнхен преди броени дни представиха своята уникална разработка-микрочип, анализиращ взаимодействието на раковите клетки с определените за лечение лекарства за всеки даден пациент.Бързото му въвеждане в медицинската практика означава и бързо и максимално точно определяне на най-ефективните лекарствени препарати в лечението на всеки онкопациент.
Според изследванията на Немския онкологичен център в Хайделберг, за самата Германия това откритие е от изключителна важност-в страната годишно 450 000 души са диагностицирани с рак.
Какво на практика означава намесата на този сензорен биочип с големина на 2-3 мм? При повечето пациенти едва след втората или третата смяна на лекарствата се намира оптималното средство ,което оказва въздействие върху конкретния вид рак.Но докато се налучква тази ефективност, злокачественото образувание в тялото набира скорост, нарастват и пораженията от метастазите и при всеки втори пациент това изпреварване е съдбоносно за човека.
Микрочипът, създаден в Техническия университет в Мюнхен, се внедрява в отделни клетки на тумора.Състои от незабележими тънки стенички от титровални пластини и след прикрепването вътре на точно определени ракови клетки, изпълнява ролята на миниробот.Само за няколко минути, със смяната на различни лекарствени препарати, се засича ефекта на това или онова лекарство, измерват се киселинни и кислородни взаимодействия, фотографират се процеси с помощта на свръхминиатюрния микроскоп, поставен под микротитровална пластинка.
Цялата информация се подава на съединения в единна система компютър, който обработва получените данни и за съвсем кратко време се установява пълната картина на метаболизма на раковите клетки и тяхната жизненост или регресия след прилагането на един или друг препарат.
В досегашните опити се създава специална изкуствена среда, аналогична с човешкото тяло. След като раковите клетки достигнат висока степен на размножаване, в тях се пуска една или друга лечебна субстанция. Ако метаболитната активност в раковите клетки се прекрати в течение на ден-два, това означава, че дадената лекарствена субстанция може да бъде ефективна и спасителна за дадения човек.
На първо място се печели факторът време, изключително важен за живота на онкопациента.
Доктор Хелмут Грос от Техническия университет в Мюнхен обръща внимание на една особеност на сегашните антиракови лекарства- лечението с неефективни лекарствени препарати води до развитието на резистентност/привикване/ на раковите клетки не само към съответното лекарство, но и към повечето антиракови лекарства. Изключително опасна – и животозастрашаваща -ситуация!При въвеждането на сензорния микрочип, такава опасност би била почти напълно заличена!
Още едно преимущество на биочипа- той съкращава времето на лечение и стабилизиране, спестява ненужни лекарствени опити и препарати.
Даденият проект предвижда и друга възможност, при която микрочипът може да бъде инплантиран и в неоперабелен рак /рак,който не може да бъде опериран заради опасност за човешкия живот/,за да се контролира или да се спира неговото нарастване. При този вид лечение дозировката на лекарствената субстанция към раковото образувание се осъществява посредством електрически импулси. Към такова лечение се пристъпва в момента например при рака на панкреаса.