Ако си родител на дете с онкологична диагноза, значи имаш още един проблем-как да се държиш с тежкоболен малък човек. Как да говориш с него за дългото и трудно лечение?
Отговорът е на клиничния психолог Алина Хаин,ръководител на психологическата служба на фонд „Подари жизнь” в Русия.
Всички са объркани!
Съобщението за тежката диагноза на детето довежда родителите до паника.Те започват да търсят причините за това положение,вкъщи се задават всевъзможни въпроси-защо тази мъка е застигнала точно тях,кой е виновен,те ли нещо не са направили както трябва…Понякога на някой от близките му хрумва,че диагнозата на дъщеричката или синчето е разплащане за някакъв грях на някой от семейния кръг…..
Да,родителите и близките са просто замаяни,пренатоварени от тежки мисли и почти никой не се сеща да обясни на самото дете какво му е,колко дълго ще се лекува и как ще преминава това лечение.А и кой би се наел да им настоява,че това е нещо,за което трябва сериозно да се погрижат?
Да си родител на дете с диагноза „Рак”…това само по себе си е много и много тежко.
Но какво става в това време със самото дете?То вижда,че родителите-тези хора,които са главните личности в живота му,които правят всичко възможно да го защитават от страшните неща в света,тези същите хора сега са изплашени,смазани от някаква болка.Мама например толкова често плаче..Обичайният живот вкъщи е сринат.
И детето започва постоянно и мъчително да се замисля:от какво все пак е болно,какво ще става по-нататък?И също може да реши,че от своя страна нещо не е направило както трябва:например лошо се е хранило,например когато мама е говорила,че трябва да се изяжда всичко; не е слушало по-възрастните в семейството,а капризите…
А може и да съпостави паниката вкъщи с някакво свое събитие и да реши,че ето,точно това е причината за всички беди.Случва се такова избрано събитие да стане сбиването в клас или падането по гръб,когато изненадващо го е бутнал съученик..От фантастичните детски предположения за първопричината на неговата /нейната болест,от страха колко дълго ще продължат някакви идващи страдания и коя е тази могъща сила,която го е наказала така жестоко, наоколо става страшно.
Говорете истината!
В добре развитите лекарски практики,даже и при най-малките пациенти,отначало говори лекарят.Така е написано и в законодателството на много страни.У нас този разговор е стоварен на родителските плещи.
Добрият психологически опит показва,че с детето или юношата трябва да се обсъди всичко,което става с него-какво е заболяването,какви ще са лекарствата,методите на лечение…Малкият човек трябва да знае,че предстоят неприятни процедури или нелека операция,макар че всички лекари ще се стараят да направят и възможното вече обезболяване.Ако се разсъждава,както правят някои родители:”Защо да се плаши детето,като му дойде времето,ще поплаче и ще забрави после!..”,тогава детето ще започне да се плаши от своето лечение.А това намалява ефекта му.
Така че не забравяйте да наградите детето при всяка процедура или манипулация-то ви е доказало,че е преодоляло страха.
Разумните крачки.
Как може да се облекчи положението на дете или юноша,на когото предстои да бъде дълго време в болницата!
1. Не спирайте неговото умствено развитие!
Обикновено родителите мислят единствено или най-вече за това,че малкият човек трябва да бъде ЛЕКУВАН.Всичко останало отива на втори план.Но нали детето/юношата не само боледува, а в същото време расте,съобразява все повече,на него всеки ден му трябват нови впечатления и познания!Ако детето не трябва да върви по улицата и няма да може да вижда живи птички,истински дървета, цветя, автомобили,бързащи хора, значи в стаята или болницата трябва да му се даде възможност за практическа работа-рисуване, моделиране, конструиране.
Ако в болницата има възможност за по-дълги разходки,излизайте и се разхождайте колкото може повече.На малкия човек му трябва движение,това е природна потребност.И даже разглеждането на ъгълчетата в болницата и болничния двор са също познание и мисловно развитие.
Да, за възрастния може да се оказва,че в тази среда няма нищо интересно..Но при настъпилият дефицит на информация и контакти,които се стоварват върху малкия човек,преживяващ повечето време в болнична обстановка,тази среда може да му представи сума нови впечатления.
Ако детето се оплаква,че в болничната среда му е скучно,потърсете възможности за интересни преживявания-компютърна програма или игра,изучаване на чужд език,приложно майсторство или изкуство,нов музикален запис.
Само в краен случай изоставяйте учението! Даже и в дните,в които на малкия човек му е много лошо,когато ви се струва,че няма капчици сили,това съвсем не означава,че не трябва с нищо да се занимава.Времето преминава по-интересно и по-леко,ако се запълва с полезни занимания.
2. Повече общуване
Колкото и да е отлично разбирателството между майката и детето,между родителите и юношата, на малкия човек много му трябва и повече общуване с други хора.Ако правилата в болницата или обстановката вкъщи позволяват това,постарайте се то,тя,той да бъде колкото може повече посещаван-от другия родител,баба,дядо,леля,братовчеди.. При по-големите момчета и момичета непременно търсете контактите с техните приятели.
Правете даже малки,недалечни пътувания! Разбира се,когато има тежко болен малък човек, майката обикновено излиза в дълъг неплатен отпуск, а другият родител се старае да работи колкото за двама.Да,едно даже и скромно пътуване,може да струва пари,които са ви много необходими,но все пак,все пак.
Ако близките хора или приятели не могат да дойдат, но имате интернет със скайп,тогава използвайте и този контакт.В някои детски болници има налични компютри,с интернет изход.Не пропускайте и тази възможност за контакти и общуване.
Много е важно да запомните-на болното дете или юноша са му важни най-вече контактите с връстниците,с приятелите!Откъснати от връстниците и училището,децата започват да преживяват,че са забравени. Съучениците и класът може и да помнят,но в същото време да не знаят как да постъпят и с какво да помогнат.Намесете се вие,родителите-подскажете,дайте идеи за контакт и общуване.В такъв случай се налага Вие да бъдете посредници.Позвънете на съучениците на сина или дъщерята,обяснете им,че и в болницата може да се отиде или да се позвъни чрез интернет,да се пише чрез Фейсбук или по скайп.
В Републиканската детска онкологична клиника имаше случай,когато всеки ден при 15-годишен пациент идваха неговите съученици- при това идваха отдалече,от над 100 километра на Подмосковието.Момчето винаги имаше право да се среща,да излиза с тях.Ако се налагаше,слагаше маска на устата,разрешаваха му само няколко минути,но пък каква радост беше това!И децата решиха,че на неговия рожден ден ще пристигнат с плакати,балони и че ще подскачат и пеят под прозорците,ако не ги пуснат в този ден вътре в болницата или отделението.
Ракът-това не е единственият свят!
Да,такава болест наистина може да изкара човека „извън релси”.Тя наистина променя изцяло плановете,заема всички родителски и роднински мисли.
Но все пак се постарайте да не изглежда така,сякаш ракът е станал някакво божество,пред което вие сте готови да принесете всички възможни жертви и заради чието укротяване вие сте готови да позволите на детето всичко,което му хрумне.Точно тогава идва опасността болестта да стане смъртния ви враг и в борбата с него вие наистина да сте готови да отдадете всичките си сили .Но тогава и ще рухнете напълно.Освен болестта,търсете всичко друго,което е важно и ценно за детето ,за семейството,за пълноценния живот на боледуващия човек.