І. КОЙ МЕТОД ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАК Е ПО – ДОБЪР?
Много важен въпрос-задава си го всеки, който тръгва на борба с рака.Отговорът никога не идва бързо, обикновено е резултат от проучване, питане, съвети…Всеки метод за лечение на рак има и показания, и противопоказания; и плюсове, и минуси
Лъчевата терапия при лечение на рак е необходимост- така се оказва въздействие върху тумора преди образуването на отделни метастази. Ако туморът се е разпространил извън очертанията на органа, част от него вече не попада под влияние на лъчевия поток. Облъчването на отделни огнища понякога се прилага при метастази в костите или при чревна непроходимост, но по принцип лъчево влияние само върху част от тумора е нелогично.Следователно лъчевата терапия и важна необходимост в началните стадии или при обезболяване.
Химиотерапията- с вътрешно прилагане на препарати или чрез венозно вкарване на определени по предварителна схема цитостатици-се използва като начин за системен контрол върху размера на тумора. Предпоставка за назначаване на химиотерапия е наличието на признаци за поява на рак извън пределите на първоначалното огнище, дори ако отсъстват визуални /видими/ признаци за разпространение на новообразувания/разбирайте-преди всичко поява и разпространение на метастази/.
Имунотерапията се прилага според теорията, съгласно която туморните клетки съдържат антигени, тоест, чуждородни клетки за имунната система на организма, а стимулирането на цялата имунна система може да има унищожаващо действие тъкмо върху раковите клетки.. Защитниците на имунотерапията не приемат твърдението, че цитотоксическата имунотерапия подтиска имунната система и самата тя може би понижава естествените защитни реакции против туморните клетки. Важното е да запомните-имунотерапията може да засили положителното действие на други видове лечения, но не може напълно да ликвидира злокачествения процес.
Накрая идва комбинираната теория –тя се основава на научното становище, че различните лечебни фактори с различни механизми на различните терапии ще влияят върху всички стадии на развитие на раковите клетки и на метаболическите процеси в клетките.
Комбинираното лечение се прилага едновременно или последователно. Общият лечебен ефект от комбинираното лечение е по-голям, отколкото всеки отделен вид.
Има обаче един сериозен проблем- макар че комбинациите от лечебните методи и средства действат по-ефективно, при съчетанието на няколко лекарства и при съчетание на лекарства с имунотерапия и/или лъчева терапия, токсичността също се увеличава.Това от своя страна предизвиква по-голямо и по-тежко натоварване на организма.Резултатът понякога може да бъде тежък срив на цялата имунна система.
Значимостта на всеки лечебен метод се определя от гледната точка на неговите достойнства и недостатъци. Към недостатъците на терапиите на рака трябва да се отнесат дискомфортът, страничните действия и усложнения. Често се налага да се приложи венозно вливане, да се прави анализ на кръвта 1-2 пъти седмично. Имунотерапията например може да се съпровожда с поява на болезнени кожни рани, треска или развитие на туберкулоза /другите стимулиращи терапии не предизвикват последното посочено усложнение/.
Спътници на лъчевата терапия са слабост, прекомерна сънливост, загуба на апетит, повдигане, повръщане, диария или безплодие/при младите организми/. Подтискането на функцията на костния мозък може да изисква хоспитализация, венозно вливане на антибиотици, помещения със стерилни условия., За отстраняване на предизвиканата от лечението анемия е необходимо преливане на кръв, което се съпровожда от риск за трансфузионна реакция и развитие на вирусен хепатит.
Освен чисто медицинските усложнения, по време на терапията на рака на дебелото черво например възникват психологически и социално-икономически проблеми. От една страна – постоянни мисли за неминуема смърт, тревога, депресия, раздразнителност и оттам-възможни семейни конфликти, а от друга страна – парични проблеми…Три четвърти от онкоболните, включени в световната програмата за изследване GITSG, отбелязват значително увеличение на разходите от семейния бюджет. . При половината от болните доходите намаляват. Около 80% от болните отбелязват промяна в начина на живот и около 20% от тях определят своето семейното финансово състояние като трагично.
И така-ракът е дошъл, за съжаление и човекът и неговите близки се питат-кой метод е по-добър.Макар че е по-точно да се питат кой е ПО-ЕФЕКТИВЕН….
В страните с добра онкологична практика, с малки изключения, този избор ще направи или ще се предложи от лекуващия лекар.
У нас, в България? Без коментар!
ІІ.ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА СА НЕДООЦЕНЕНИ
В средите на онколозите често не достига общуване между самите лекари , а у нас, в България просто липсва и събеседване с пациентите.Затова обикновено допълнителните методи или съпътстващите помощни средства в борбата с рака обикновено се научават чрез интернет или чрез форумите. Много рядко при разговори с онколозите, човекът с диагноза „Рак”за пръв път чува за някои допълнителни методи за лечение на рак.
Показателно за водещи европейски страни например е, че повече от половината от разпитаните онкоболни не са удовлетворени от разясненията и информацията, получена от лекарите и отнасяща се до характера на заболяването им и възможностите за ЛЕЧЕНИЕ НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ ТУМОРИ. Преди всичко болните се интересуват от възможностите за допълнителна биологическа терапия на рака. Те биха искали да знаят какво могат самостоятелно да направят в борбата с тумора. Четири от всеки пет анкетирани онкоболни споделят мнението, че подробните сведения за болестта дават възможност и те самите да влияят на нейното лечение.
На заседанията на медицинските конгреси често се чуват красиви думи за информираността на пациентите, но на практика не всичко изглежда така гладко, както трябва да бъде. Много лекари не се решават да прилагат в своята практика методите на допълнителната терапия.
В онкологията обаче назрява обрат. В продължение на много години т.н. традиционна медицина допускаше само тези методи за лечение на рака, които отговаряха на строго консервативните схващания за лечение на рак-операция, химиотерапия, лъчетерапия и само тук-там- и възможност за имунотерапия.. Доскоро опитите онкоболните да бъдат лекувани чрез допълнително въздействие на имунната система, като се активизират вътрешните резерви за самоизлекуване, се считаха за несериозни, даже и за шарлатанство. В последните години се появиха нови методи на лечение, които вече се прилагат в клиниките и в лечебната практика, създават се специални съпътстващи средства за увеличаване на ефективността на консервативното лечение или за по-лесно преодоляване на тежките странични действия.
От поне 5 години започна оживен обмен на мнения между лекари и изследователи от двете направления. По принцип всички са съгласни: в интерес на пациента трябва да се използва всичко, което може да помогне. Мостът към здравето може да се опре на три стълба: проверените методи на традиционната медицина, допълнителните възможности на биологическото лечение и самопомощта. Онколозите са единни също и в това, че желанията на пациентите трябва да се приемат в много по-голяма степен, отколкото преди. И вече е професионална изостаналост да не се допуска пациентът да бъде активна страна в своето лечение.
-Информираните и активни пациенти разполагат с по-добри възможности за излекуване – подчертава професор Карл Фридрих Кдипел, президент на Обществото за биологична защита от рак.
Вярвайте му-той е име със световна известност. Опитът на практическата онкология потвърждава това мнение.
Много пациенти са готови за нови подходи в лечението. Преодолявайки първия шок при произнасянето на диагнозата, те активно започват да търсят информация за възможностите разумно да допълнят клиническата терапия. И тук вече идват проблемите-болните често получават обезкуражителни отговори на своите въпроси.Един лекар ги съветва едно, друг лекар препоръчва нещо съвсем различно. Роднините и познатите също дават доброжелателни съвети. Средствата за масова информация съобщават, често прибързано, за нови терапевтически средства или за непроверени или недоизследвани „чудодейни методи на лечение”. Тогава остава тази главна възможност-да си намерите лекар-онколог, с когото можете да разговаряте, да обсъждате как да се намери най-добрия метод за лечение на „Вашия” рак….И тук спираме само с едно пожелание-дано го намерите…
ІІІ.КОМБИНИРАНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА Е ПО – ЕФЕКТИВНО ОТ ОБИЧАЙНОТО
Комбинираното лечение на рака се характеризира с използването на комбинация от лъчеви и хирургически методи или хирургични и химиотерапевтични методи.Целта е подобряване на резултатите от лечението. Планът за комбинирано ЛЕЧЕНИЕ НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ТУМОРИ се съставя съвместно с радиолог и хирург. В онкологичната практика се предпочита последователност в лечението, включващо предоперационна лъчева терапия с последваща операция. Абсолютен показател за следоперативна лъчева терапия е наличието на туморни клетки или подозрение за наличието им в края на отстранения орган, а така също ако размерите на тумора са по-големи от 4 см. Като допълнителни показатели могат да се посочат: злокачествените тумори, пораженията на лимфните възли, разпространението на тумора извън пределите на съответния орган.
Следоперативната лъчева терапия се прилага в следните случаи: когато злокачественият процес не е бил открит преди операцията; когато при изследване на операционния материал се установява злокачествен туморен процес, който по – рано е характеризиран като ниско злокачествен; когато радикалното отстраняване на тумора се оказва съмнително или когато в отстранените лимфни възли са диагностирицани метастази.
Цел на следоперативната лъчева терапия е подтискането на туморните клетки, провеждането на последващи операции в абластични условия, намаляване размера на тумора, понижаване на опасността от метастазиране. Съвременните радиобиологични изследвания потвърждават увреждащото действие на лъчевата терапия върху тумора.
Ето например какви бяха резултатите от едно експериментално изследване:на 68 пациенти бе приложено комбинирано лечение на рака с предоперационна лъчева терапия на първи етап. Дистанционна гама–терапия е назначена в доза 40 – 50 грама. На втори етап, след 4–6 седмици, бе извършена операция- резекция/частично отстраняване/ или пълно отстраняване на тумора е извършена при пациенти с втори-трети стадий на заболяването. При четвърти стадий, когато процесът обхваща и съседните органи, в обема на операцията се включват и поразените тъкани. Операцията на първичния тумор се допълва от операция на лимфните възли при подозрение за метастазно поражение върху тях.
В резултат на първия /лъчев/ етап на лечение е отбелязана регресия/свиване/ на тумора в размер 25 % – 50 % от първоначалния обем. При осем пациенти лъчевата терапия е проведена в условия на хипертермия/прилагане и на високотемпературно загряване на тялото/.При 2-4 сеанса регресията на тумора е смаляване на 50%. Четири пациенти получават предоперационна лъчева терапия в условия на хипохоксия/болните вдишват газова смес, съдържаща 10 % кислород и 90 % азот/, в два от случаите регресията на тумора е пълна, тое3ст туморът изчезва напълно, в други случаи регресията е достигане на 25 % от първоначалното образувание…
По-нататъшните наблюдения на експерименталана група показват определени изводи.В резултат на комбинираното лечение по определена методика, рецидиви на тумора се развиват при 38 % от пациентите/общо 68 души/ в срок от 6 месеца до 4 години, средно след 2 години; регионални метастази – при 26 % в продължение на 1-5 години; отдалечени метастази – при 23 % в течение на 1 – 4 години. Понякога отдалечените метастази се появяват по-рано от рецидива и регионалните метастази. Петгодишната преживяемост достига 50 %.
От 34 живи пациенти, без признаци на тумор се оказват 22 пациенти. Всички починали са имали местноразпространен туморен процес в четвърти стадий или метастази в регионалните лимфни възли. Отдалечени метастази са открити в белите дробове, черния дроб, костите, в подкожната мастна клетъчна тъкан и лимфните възли в нерегионални зони.
При рецидивите на рак след хирургическо лечение се прилагат комбинирани методи с предоперационна гаматерапия на първия етап и после-операция с пълно отстраняване на поразения орган с регионални лимфни възли. Повторно рецидиви се развиват в срок от 1 до 3 години, средно след 2 години.
От 22 пациенти 12 души са наблюдавани 10 години, 10 души – 15 години без признаци на заболяване. Летален изход при туморен процес не е наблюдаван в продължение на 23 години. По този начин се констатира, че комбинираното лечение на рак показва голяма ефективност.
/Материалът е по практиката на група израелски онколози и е със съдействието на сайта АЛОНКОЛОДЖИ/