Рецептата на професор Майкъл Ситковски: кафе в леглото. . .
Запомнете това име и двете названия, които ще напиша малко по-надолу. Оттук –нататък ще се интересувате много от тях, ако търсите реална надежда за победата над рака. Ето ги:
- Професор Михаил /Майкъл/ Ситковский;
- Парадоксът на Хелстром;
- Сколково
В момента те са взаимно свързани, наредени в една права и от тази права се очаква известието, че ракът вече не е непобедим.
Да започнем запознанството с проф. Михаил/Майкъл/ Ситковский.
Преди три години на голям онкологичен форум в Норвегия, проф. Ситковский обяви, че е разгадал парадоксът на Хелстром-загадката, за която казват, че единствена стои на пътя към победата над рака.
В момента проф. Ситковски заема позицията Привилегирован учен /PrezidentialScolar / в Дана –Фарбер институт за рака на Харвардския медицински център в САЩ ; освен това е директор на Института по възпалителни заболявания в Северо-Източния университет в Бостон /институтът е специално създаден за неговите изследвания/; освен това 20 години е оглавявал лабораторията на Националния институт по здравето на САЩ.
През 2009 година, в Стокхолм, докладът му със сензационното съобщение на големия онкологичен конгрес в Норвегия буквално взриви онкологичната световна общност. В преносен смисъл, разгадаването на тъй наречения парадокс на Хелстром се смята за намерен ключ за вратата, която пряко води до победата над рака. И пак в преносен смисъл проф. Ситковский обяви, че му остава да реши задачата, тоест, да отключи самата врата и да победи.
С други думи, светът наистина вече знае главната загадка по пътя към победата над рака. Остава да я отстрани, т. е да се реши загадката-а вече има човек, който каза, че ще намери това решение.
Защо в Норвегия прозвуча това съобщение? Навярно не знаете, че Норвегия е страна с много висок процент онкологични заболявания-липсата на слънце в три четвърти от годината кара жителите и масово да пътуват до южните страни. Там започва неразумното излагане на слънце/последицата е бум на видовете кожен рак/, както и прекаляването с храните, нехарактерни за северната държава / от това пък идват рак на стомаха, панкреаса и т. н. /А Норвегия много държи на здравето на своите граждани и периодично свиква големи международни онкологични форуми, в търсене на най-нови възможности за спасяването на норвежците с онкологична диагноза. Страхотна държавна политика спрямо онкоболните, нали?!
Защо ни е важен на всички проф. Ситковский ще стане ясно по-надолу от интервюто му отпреди броени дни. А сега един вид малко по-сгъстена
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА
Роден в бившия СССР, в селце недалеч от украинския град.
Първомайск, в семейство на руски евреи . Само по тази и единствено по тази причина победителят в общосъюзният математически конкурс не постъпва в специалността математическа механика със специална насоченост към отбраната и космонавтиката. /”Евреин?!Ще вземеш после да емигрираш. . . ”/.
Но в комисията е имало умни хора- те убеждават гениалното момче Миша Ситковский колко важна перспектива предстои пред такива нови специалности като биофизиката и биотехнологиите например. Резултатът-в края на следването си Миша е аспирант в института на Юрий Овчинников, много ценен и перспективен учен в бившия Съветски съюз. В института, където вече работят и американски аспиранти, започва една голяма любов и след няколко месеца-сватба между съветски аспирант и американска аспирантка. Следва решението им да заминат за САЩ и почти героизъм на Овчинников да получи разрешение от член на Политбюро за документите и визата на Миша.
Получава я и така започва кариерата на ученият Майкъл Ситковский, която в този момент го нарежда сред няколкото най-ярки имена в света, работещи за победата над рака. До този момент Ситковски достига до няколко вида гениални разработки в биофизиката и биомедицината. Последното засега-този път наистина изключително откритие-е да се разбере причината, поради която за милиони хора онкологичният процес в тялото им е само един безпомощен път към тежък край-тоест, ракът се разпространява навсякъде, метастазният процес се оказва непобедим.
Две години след доклада в Норвегия, в края на миналата 2011, Михаил /Майкъл Ситковский направи следващата крачка-прие молбата-покана на руски ръководни държавници и стана консултант на все още строящия се легендарен сателитен на Москва град Сколково. За Сколково ще разкажа малко по-късно, а сега е ред на
Парадоксът на Хелстром
Всеки, който се бори с рака или се страхува при него да не дойде при него тази диагноза, трябва да има представа от този съдбоносен казус в медицината. .
Същността на тъй наречения парадокс на Хелстром /до този момент има много малко информация за него, той стана особено популярен благодарение на проф. Ситковский/ се състои в това: в дълбочината на раковата клетка, когато тя започва нарастване, се развива процесът хипоксия/от старогръцкия сложен термин хипо-малко, оксис-кислород/. Тоест, настъпващо недостатъчно снабдяване с кислород. Клетките започват много бързо да се делят, в тях протича мощен метаболизъм, който изисква много кислород, нараства потребността на все по-голямо количество хранителни вещества, а на самия тумор и на раковите клетки около него не достигат кръвоносни съдове, за да подхранват в дълбочина злокачественото образувание или метастатична клетка.
Заради хипоксията/недостатъчния кислород/ раковите клетки започват да произвеждат специално вещество-аденозин. Този аденозин се отделя в големи концентрации и блокира специалните рецептори на нашите спасители-наличните в тялото ни Т-клетките –убийци, тоест, нашите защитни клетки, които се наричат туморни клетки-убийци. Ето, благодарение главно на тях, част от хората не познават ужаса от страшната диагноза.
Но-продължаваме с парадокса на Хелстром- пазещите ни Т-клетки убийци внезапно се унасят в полусън и тяхната убийствена сила към раковите клетки в тялото буквално изчезва. И в този техен полусън започва бясното нарастване и размножение на раковите клетки, настъпвма и бум на и метастазния процес в човешкото тяло.
В това е и същността на парадокса на Хеилмстром:защитниците заспиват и проспиват настъплението на врага и изоставят човека-до сетния му край.
И щеше да е все така, ако проф. Ситковский не беше разгадал същността на това „проспиване”, от което, както умно отбелязва той, този сън ражда чудовището в нашето тяло.
А сега е ред на
Сколково
Тъй наречената Руска Силиконова долина се намира надалече от селцето Сколково в Подмосковието, оттам е и името на гигантския проект. В този момент иновационният център „Сколково” е в разгара на строителството си и ще представлява може би най-модерният в света комплекс за разработка и комерсиализация на новите технологии. В консултантския му съвет влизат както руснаци/държавници и прочути учени/, така и чуждестранни представители-индийски милиардер, милиардери-собственици на Ай-ти технологиите /Майкрософт, Гугъл и т. н. / .
В „Сколково „ ще се работи по 5 основни клъстери/направления/, като в нашия случай важни са медицинската техника и открития, а също и ядрените технологии в медицината, с основно направление победа и лечение на рака. Изграждането му започна през 2010 година, завършването се очаква през 2015-та. По проекта и строителството му работят едни от най-прочутите архитекти-напр. авторът на градоустройствения план на Париж, архитекти, проектирали в Дубай, Италия, Германия. . .
Според руските журналисти, идеята за футурополиса на бъдещето е дадена през 2009-та година в едно специално писмо на конструктора Михаил Калашников до руския президент, само че след това неговите идеи са доразработени и разширени в проекта „Сколково”.
Че комплексът „Сколково” ще е град на бъдещето бързо може да се разбере-вижте тези снимки:
Тук ще бъде световният ядрен антираков център- вече практически се работи по създаване на персонални ваксини за всеки отделен онкопациент. /компанията Ню Вак”/, по нови методи и терапии в лечението на рака. . .
Та ето, в това „Сколково” е консултант проф. Ситковский и тук той се надява да намери практическото решение на парадокса на Хелстром-за теоретическото разгадаване вече знаем от три години.
А сега-какво ще става и по какъв път ще се върви за окончателното решение на парадокса-ще разберете от това интервю с проф. Михаил Ситковский при наскорошното му появяване в „Сколково”:
– Михаил Владимирович, разкажете за направленията, с които се решават проблемите за най-опасните човешки болести. . .
Може да звучи парадоксално, но нашето най-голямо достижение напоследък е в това, че се научихме да увеличаваме възпалителния процес. Обикновено следва въпрос: ”Как така, нали възпалението е лошо състояние – защо да става още по-лошо?”
Обяснявам- има случаи, когато на всяка цена трябва да се увеличи възпалението на поразените тъкани. Например при ракова тъкан. Ако възпалението на раковата тъкан стане по-масирано, точно това ще я разруши. . Всъщност възпалението е резултат на имунологичния отговор на човешкия организъм. Такъв отговор ни е нужен, когато се борим и с вирусите – със СПИН, с бактериите. . . .
Сега се развива туберкулозна бактерия, която не е възприемчива към лекарства. Нито една от познатите ваксини и антибиотици не я спират. Надеждата е единствено в собствения отговор на организма. По този път стигнахме до идеята, че трябва да се увеличи възпалението – така ще се намери спасителния имунен отговор на организма.
– Но лекарите казват, че тъкмо възпалението е пробив в имунната система-така че ако то много дълго продължи, нали може да доведе до рак?. . . .
Трябва да се различат двата стадия: първо, когато още не се е появила първата ракова клетка. Да, този случай възпалителният процес може да подпомогне нейната поява.
Но във втория вариант – когато вече има рак, има метастатичен процес и не е ясно как да се борим, възпалението- и то силно увеличеното възпаление-може да стане спасение. . Нашата изследователска програма не включва изследване на механизмите за възникването на раковите клетки. Ние искаме да знаем какво да правим, когато пациентът има метастази или остатъчни ракови клетки, особено след хирургическа интервенция, след химиотерапия, след лъчетерапия. .
– А какво да се направи?
Първо – да попречим на това необяснимо до скоро спиране на дейността на противораковите лимфоцити, . Защо изчезва свойството им да убиват раковите клетки? Защо отстъпват и буквално „заспиват”?Ето, в това е същината на парадокса на Хелстром.
Ние, работещите в това направление, застъпваме общия физиологичен принцип, разбирането на който ще ни позволи да създадем дълго търсеното лекарство. Създадена е компания, която вече е акредитирана при „Сколково”/”НюВак”-бележката моя/. Така че процесът се развива, ние се придвижваме към практическото му осъществяване.
Нашата основна цел е ракът, но задачата е да се усили имунния отговор и срещу бактериите. Неотдавна, в научните списания „Critical care medicine”, American Journal of Immunoligy и ред други издания, например публикувахме идеята си как можем да предотвратим смърт от сепсис/заразяване на кръвта/. Засега изследванията са на експериментално ниво върху животни.
– Това има ли връзка с неконтролируемото размножаване на бактерии или клетки?
В наши дни, в 21 век, хората все още умират от сепсис, заразяване на кръвта, казано на разговорен език. И с това трябва да се борим. Единствената надежда е в имунитета. Може да попитате: „Че нали има антибиотици, те са длъжни да убиват бактериите!”. Да, но антибиотиците не се справят. Бактериите стават издържливи спрямо антибиотиците или по някакъв начин се укриват от антибиотиците – това до край още не сме го разбрали. Ето един факт: в една и съща болница, от хиляди лекуващи се болни, 500 умират от сепсис. Поради същите бактерии. Тези, които са оживели и тези, които са умрели, все са приемали антибиотици. В какво тогава е разликата? Очевидно оживелите имат по-силна имунна система. Като усилим имунния отговор бихме могли да помогнем на тези, които не могат да победят .
Никой всъщност не знае какво стимулира имунния отговор. Но нашите изследвания доказаха, че в организма винаги съществува постоянно, „нормално” затормозяване на този отговор. . И това е резерв, скритият резерв на организма, който винаги, за съжаление, подтиска имунния отговор. Тъкмо това е „резервния” имунитет, който ние ще използваме за лечение.
– Да се подтиска имунният отговор – това не означава ли да се срине, да се намали? Та нали всъщност той трябва да бъде увеличен?
Винаги привеждам един шеговит, но характерен пример – как шофират възрастните хора в Америка. В Америка вече много възрастни хора водят активен начин на живот – например като шофират. В Маями видях кола, в която като че ли нямаше шофьор. Оказа се, че шофьорът – съсухрен старец или бабичка, толкова ниско е седнал, че главата почти не се вижда. Като че ли никой нямаше зад кормилото. Така че представете си – зад кормилото стои много опитен човек, човек на възраст. Този възрастен човек познава живота и знае да шофира много внимателно. А какво означава много внимателно? Това ще рече, че едновременно с педала на газта, да натисне и педала на спирачката. С други думи спирачката при него е винаги включена. И ето, оказва се, че имунната система работи по същия шеговит, анекдотичен начин – спирачката на имунната система иска винаги да бъде натисната.
Оповестихме, че сме открили спирачката на възпалителния процес, че знаем как да я премахнем. Намерихме контролен рецептор, който трябва да бъде прибран и тогава имунната спирачка няма да работи, а имунната система като цяло ще бъде много по-силна.
-Означава ли това, че може да се още даде газ на мотора на имунната система?
Условно казано, газта в мотора на имунната система е винаги на максимум. Ако се върнем на нашия пример с американските пенсионери зад кормилото – когато вие давате газ, пътувате бързо, а ако искате още по-бързо, накрая премахвате спирачката Това именно ние научихме да правим – да премахваме пречката. И се оказа че пречката, заспиването на имунната система, е такъв общ процес, който ние не сме и сънували. Това явление е значително по-широко, отколкото в нервната система.
Пречката във физиологията – това е активен нервен процес, предизвикващ възбуждане и проявяващ се в натоварване или предупреждение за други вълни на възбуждане. Той осигурява (заедно с възбуждането\ нормална дейност на всички органи и на организма в цялост, има предпазващо значение /на първо място за нервните клетки в кората на главния мозък/, защитава нервната система от превъзбуждане. И. И. Павлов нарича разпространението на пречката в кората на голямото полукълбо на главния мозък „Проклетият въпрос във физиологията”
– Тоест, успявате да преодолеете това, че бактериите и особено раковите клетки изработват щит срещу имунните антиракови „килъри” ?
Работата е там, че бактериите и злокачествените клетки се приспособяват по такъв начин, че да приспят имунните клетки. Те подават сигнал, с който им казват да не ги закачат. . . . И този сигнал не е нищо друго освен физиологически сигнал на съня, който е налице в работата на всеки организъм. Но ние измамихме бактериите и раковите клетки.
– Не се ли боите, че те ще се изхитрят и също ще Ви разгадаят?
Сега ние се надяваме, че самото лекарство, което компанията „НюВак” прави в „Сколково”, за да отстрани спирачките на имунната система, ще увеличи имунното разрушаване на тумора. Освен това ще увеличим преживяемостта на болните. . Откритието ни ще има огромно приложение. Аз се надявам отново да видя хора, които благодарение тъкмо на нашето откритие ще оживяват. И освен това, аз се надявам, че пред туберкулозната бактерия и туберкулозната инфекция, които се превърнаха в бич в много страни, ние също ще съумеем „затрупаме” на основата на този общ вход.
В рамките на проекта „НюВак” за разработка на иновационни технологии за имунотерапия на рака ще бъдат проведени клинически изследвания тъкмо на тях разчитаме да потвърдят научните концепции и да бъде разработен нов ко-адъювант за използване с лечебни противоракови ваксини. В основата на технологията лежи откритието ми/на проф. Михаил . Ситковский-уточнението мое!/, обясняващо механизма на това как можем да блокираме защитата на раковите клетки от имунните атаки.
Доклиничните изследвания, които се провеждат в течение на 25 години от учени във водещи лаборатории на Масачузетския технологичен институт, Националния институт за здраве и Института по възпаления и защита на тъканите в Нова Англия в САЩ доказват, че предполагаемата нова технология позволява да се излекува рак на мозъка, на белите дробове, меланомите. . . .
– Какво ни предстои? Да се създаде памет против рака и по такъв начин да се направи противораковата ваксина още по-ефективна.
С какво е страшен ракът? Със своята непредсказуемост. Та нали никой не знае ще се разболее ли от рак утре или не.
Нека да поговорим за новите методи на борба с рака.
Хирурзите могат да бъдат горди с това, че именно те продължават живота на най-много болни от рак /ако се счита процентният принос в ефективността на различните видове медицински лечения/.
Това, което не могат да направят, е да отстранят рака там, където той не може да се отстранява, т. е. там, където той не се вижда. Слушал съм много доклади, в които се казва: проблемът е в това, което не виждаме, а не в това, което виждаме.
– А какво не могат да видят хирурзите? – това е остатъчният рак и метастазите. И тук е най-голямата надежда на най-новата имунотерапия на рака.
Две години минаха, откакто Агенцията на Държавния департамент на САЩ по въпросите на здравеопазването и социалните служби, контрола на хранителните продукти и медикаменти /US Food and Drag Administration FDA/ утвърди два вида имунотерапия в САЩ. Едната терапия е разработена от компанията „Dendriona” и използва дендритни клетки /хетерогенна популация на клетки с костно-мозъчен произход, изработващи широк спектър повърхностни молекули, играещи ролята на антигени/ и другата-имунни антиракови ваксини.
Да се върнем в САЩ. Приемането на ваксина против рак /тези ваксини не предотвратяват рака, но помагат в борбата против раковите клетки и техните метастази/ и терапевтическата методика на дендритните клетки имат ефект. Но какъв?!Оказва се, че преживяемостта се е увеличила средно само с четири месеца!!. Това означава, че за 100 хиляди долара годишно се купуват четири месеца живот. Този успех се превърна в голямо разочарование. Хората и институциите биха искали ефектът да бъде много по-голям. В такива случаи аз казвам : „Welcome to the club”, в клуба на тези, които искат същото.
Аз винаги обяснявам на хората, които искат да правят само ваксини или имунологически модулатори, че има алтернатива – съществува физиологията на нашия организъм и ние далеч не всичко знаем за нея.
Има и друг начин на имунотерапия – да се отстрани имунологическата пречка. Аз открих физиологическата пречка за съдбоносния сън на защитните Т-клетки –убийци-съня – оказа се дълбоко „потъване”, което разрушава жизнената дейност на организма Представете си, че имате вила, която има три железни врати. Вие знаете, че в този момент вашият дом е атакуван от крадци. Те откриват ключа на първата врата, на втората. . . А вие ми казвате: „Не се вълнувам, там има още една, трета – врата-сейф. Те няма да я открият, само аз имам ключ”. Именно в такава ситуация се намира и ракът. Той „знае”, че има три или четири врати, до които трябва да се добере. Две от вратите вече са отворени, остава една, вратата-сейф построена в основата на самия дом – нашия организъм.
И ако ние предоставим на Русия този трети ключ, това ще предизвика ефект, подобен на излитането на първия съветски спътник /тогава, в края на 1950 година Русия изпревари САЩ и се оказа първата страна, пуснала спътник-бележката моя/ / Американците считаха тогава че те са изостанали. И това беше добър стимул. Стимул към развитие, защото и те се втурнаха към космоса.
Сега в Русия се появява уникална възможност да се повтори „спътник – ефект” – този път в терапията с рака. Има сериозни достижения в тази област именно в Русия, където сега ние с колегите разработваме новия препарат
Може да се каже, че за вратата-сейф, която ние защитаваме от рака, аз вече намерих надежден ключ. Но за да се добера до тази врата, на мен ми трябват всичките ключове наведнъж – и към врата № 2, и към врата № 1. . Именно физиологическият ключ сега трябва да даде решаващ принос – та нали първите два ключа вече са ни известни При това аз искам да направя всичко не на конкурентна основа, а на базата на сътрудничество, в състава на междупрезидентската комисия Русия -САЩ.
Сътруднича си с руските академици Георгиев и Свердлов от Руската академия на науките. Ние правим много изобретателна ваксина заедно с тях /това направление води Сергей Ларин, млад перспективен сътрудник/ Бихме искали сътрудничеството да започне на равнище учени, а да продължи на равнище политици. Защото буквално всички искат едно – да се намери средство за лечение на рака.
В Русия този пробив може да се окаже пръв – както със спътника, защото именно тук ще има лекарство, което още не съществува на Запад.
– Защо именно в Русия? Какъв принцип предлагате да се използва?
Лекарството, което е необходимо /антагонист на рецепторите за аденозин/, – то всъщност вече съществува. Разработено е за болестта на Паркинсон. Между другото отбелязмам, че хора, консумиращи кафеен и чаен кофеин, много по-рядко се разболяват ат болестта на Паркинсон.
– Какво е смъртоносният аденозин, който „приспива” защитните ни клетки и дава пълна сила на раковите?
Това е нуклеозид, играещ важна роля в биохимическите процеси, от типа на предаване на енергия /АТФ и АДФ/ и сигналите. Те участват в стимулацията на съня и бодърстването. . . . Аденозиновите рецептори на клетките– неврони могат да бъдат представени като „врати”, където отиват „корабите” на молекулите с аденозина. Молекулата-кораб и вратата, в която тя може да влезе, напомнят системата „ключ – замък”. Но към този замък може да се подходи и с друг „ключ” – например молекулите на кофеина да влизат в същите аденозинови врати – рецептори и да започнат унищожението на аденозина. С една дума застават на негово място. Именно в конкуренция с аденозина, с неговото стесняване, е същината на секретът . . .
В частност, появявиха се няколко способа за блокиране на „вратите” на аденозина. Ще ги разкажа накратко.
Генетическо изключване на продукцията на аденозина е използвано от група неврофизиолози под ръководството на доктор Майкъл Халас от Пенсилванския университет. Те включиха производството на аденозин при опитни животни. За целта им се наложи да създадат трансгенни мишки с въвеждане на гена dnSNARE, който блокира отделянето на аденозин /получават се нокаутни, ликвидиращи мишки/. Като че ли е създадена супермишка – мечтата на Дисниленд.
Друга група неврофизиолози от Юго – Западния медицински център на Тексаския университет /UT Southwestern Medical Center / -д-р Роберт Грин и неговите колеги – блокираха гена на рецепторите на аденозина на мишки. И сравниха в лабиринта на поведение нокаутните мишки с контролните. След двуседмични тренировки и нормален сън всички мишки – и контролните, и нокаутните-се справиха в лабиринта практически без грешка.
Така се стигна до лекарството –вещество за болестта Паркинсон, конкуриращо се с аденозин и за което след време се доказа, че е много важно и срещу рак. .
И сега нещо весело- компанията, която разработва този инструмент, е известна с това, че произвежда пиво. В Япония така са се стекли историческите обстоятелства, че фармацевтичните компании се строят на основата на компании за пиво, тъй като на първите са им нужни ферменти, а компаниите за пиво имат тези ферменти – това е простата логика.
Та те заедно решават да се съсредоточат върху болестта на Паркинсон, намират инструмент – подтискащ рецепторите на аденозина и го патентоват именно за болестта на Паркинсон. . . . . .
Посоката на мислите е следната: ако аденозинът се изразходва по време на сън, то всъщност той приспива клетките, като разбива техния жизнен цикъл на активна и пасивна фаза. И ето ситуация: към раковата клетка се приближава клетка – убиец и . . . . нищо не се случва! Защото аденозинът я приспива! Раковата клетка „умело” използва общия механизъм на съня: тя натрупва аденозин, и имунният „убиец” просто заспива на входа – в неговите „врати” влизат аденозиновите ключове, които буквално го изключват, приспиват активността на имунните клетки. И тогава в цялото тяло с бясна скорост се разрастват туморни образувания и метастазни гнезда. . . .
Изследванията показват, че от патологическата архитектура на раковите тъкани и лошото снабдяване с кислород на клетките, поразени от рак, се натрупва аденозин. Разрушеното от раковите клетки пространство около рака се оказва наситено с това вещество.
И ето ги моите разсъждения: ако се създаде лекарство – синтетичен аналог на кофеина, по-ефективно от кофеина, ние можем да създадем около раковите клетки зона „без сън” . А това всъщност е необходимо за борбата с рака. Този синтетичен кофеин е създаден от японците за борба с болестта на Паркинсон. Аз съм уверен, че това е само едно от проявленията на общия физиологичен механизъм, използван от природата.
Обобщение между рака с болестта на Паркинсон не бива да се прави – това е важен, но частен случай.
За съжаление се получи парадоксална ситуация: патентът, взет от японската компания за пиво, в много страни буквално стопира по-нататъшната работа, свързана с блокирането на аденозиновите рецептори в друга посока-например борбата с рака.
За щастие, Русия не влиза в това число, японският патент не се разпространява в Русия. Следователно Русия може да стане родина на пробива в антираковата терапия-окончателното блокиране на аденозина и състоянието на постоянно бодърстване на Т-клетките-убийци около раковите клетки !
– Как планирате да развивате това направление?
Това е 100 % проект „Сколково”. Но ние се опитваме да привлечем и други руски учреждения, да включим чуждестранни компании. . . Аз знам какво и как трябва да се направи. Познавам компания, която провежда органически изпитания съгласно критериите на Америка и Европейски съюз. Т. е. това ще бъде направено на най-високо равнище.
Преди известно време, на конференция в „Сколково” развих и пропагандирах идеята за транслационната медицина. /транслационната медицина е междудисциплинарна област на знанието, събираща елементи на клиническата медицина и биотехнологични подходи в разработката на нови терапевтични и диагностически средства /.
Институти за транслационна медицина – това е място, където трябва да се срещат молекулярни биолози, имунолози, биофизици, биохимици, биотехнолози и лекари – клиницисти. Подобен институт вече се създава в САЩ.
И накрая-едно много важно допълнение: В Стокхолм, наред с разгадаването на парадокса на Хелстром, проф. Ситковский обявява и своята теза за профилактика срещу рака. А тя е :
КАФЕ В ЛЕГЛОТО!
Всеки ден пийте кафе и чай-кафето да започва още от събуждане. Както се казва:”Кафе в леглото. . ”. Защото и кафето, и чаят съдържат натурален кофеин, а навярно един от добрите блокатори на рака ще се окаже. . . . тъкмо натуралния кофеин. .
И защото норвежките учени- на същия този онкологичен конгрес- са докладвали, че меланомите-един от най-страшните и трудно лечими видове рак- силно отстъпват и намаляват, когато се приема кафе.