Часове преди да оперират майка му от рак, поетът Ивайло Диманов ми прочете свое стихотворение. Невероятни думи, които човек може да приеме като откровение за часовете на тежко изпитание. С разрешение на автора поставям творбата му в края на този сайт. Нека тези думи са посланието му до всеки от вас.
Хвърчило
Нощта разкопчава най-горното копче на блузата.
След миг ще изскочи горяща от страст месечина.
Животът е килър на нашите детски илюзии.
Не му позволявай да скъса връвта на хвърчилото.
Ще духне южнякът, проклетия даскал по музика.
Щурец ще засвири на своята стара валдхорна.
Животът е шоу, животът е приказен мюзикъл.
Не му позволявай да спира. Маестро, анкора!
Нощта разкопчава душата си с прелестна похот.
На другия край на планетата пускат хвърчило…
Животът е пълен абсурд, карцином на епохата.
Не му позволявай да стегне във примка връвчицата.
Мечтахме, танцувахме…Ей, тия трите неща и
Нощта се стопява във чашата с гръцка мастика.
Повярвай ми, всеки човек има право на щастие.
Не им позволявай да вземат усмивката ти!
Ивайло Диманов