Ако сте влезли в този сайт, значи тук Ви е довела болката – може би за Вас, може би заради Ваш близък човек.За мен това означава, че е дошъл мигът на голямото изпитание за още едно живо създание. Няма никакво значение дали това е мъж , жена, или пък нищо неразбиращо дете. Един човек, едно човешко същество е застанало срещу диагнозата „Рак” и сега търси надежда, очаква помощ. Бързам да Ви кажа – ще я намери. Искам да сте сигурни, че и аз ще помагам в трудното Ви време и точно затова създадох този сайт – да научите онова, което още не знаете, да се свържете и с други хора, от други страни, където също има човешки същества, които се борят с рака и също като нас търсят помощ и чакат да ги навести надеждата. 

Има една шокираща шега, с която понякога посрещат в болничната стая: “Добре дошла в ада, тук никой не умира!”. Когато я чух, за секунди като че изгубих почва под краката си. Панически извих глава назад, към вратата, която току-що бях прекрачила, и не знам защо тя ми се стори като огромен черен отвор на зейнала празна кутия. Нищо не се виждаше в нея, само отвън, в коридора, мълчаливи и бледи, преминаваха някакви странни хора привидения. Три чифта очи се втренчиха в мен изпитателно и разбиращо.

Ракът пак ме „целуна”. Самоиронизирам се. Така е по-леко. „Ракът ме целуна/Десет урока за тези, които се борят… ” беше заглавието на книгата ми, която за пръв път  видя бял свят през 2006-та година.   За разлика от първия път, сега знам  много… Даже прекалено много – наясно с всички възможни варианти пред мен. Както се казва, правя си сметката… В тази сметка влиза и да напиша молба до вас, всички вас, които не бива и не искате да сте „целунати” от огъня на рака и преди всичко искате да се опазите от  тази участ.